Мисля, че нашите първоначални идеи бяха по-скромни от това, което е в момента. С радост мога да кажа, че всъщност може би постигнахме повече, отколкото сме си мечтали. В началото училището живееше благодарение на ентусиазма на родителите, а и на първите децата, които започнаха да посещават училището. Докато сега аз мисля, че имаме едно съвсем професионално училище. Сега нещата са организирани, наистина професионални и качеството на образованието е съвсем различно – много по-добро! За да се създаде нещо, се изисква много ентусиазъм, а за да се създаде всъщност се изисква и много неформален подход, много доверие. (…) Училището днес е и средище на българите! Събират се не само децата, събират се и родителите. С много от родителите се виждаме и извън училището, а това са контакти, които са създадени точно благодарение на училището.

Децата учат много лесно от деца и като се събират с други деца, наистина много бързо се научиха. Идваха с удоволствие на българско училище. Търсеха си приятелчетата. Изведнъж нивото на българския им език много се подобри. Имаме много хубави спомени как сме помагали и как активно сме участвали. И така българското училище беше добре за децата и добре за възрастните.

Баба Марта, Коледа .. все пак ние си имаме свои си традиции за празнуване и когато нашите деца ги празнуват с други деца, тези традиции се запазват и за в бъдеще. Когато живеете в чужбина, трябва да знаете къде са Вашите корени – това е най-важното.(…) Едно голямо семейство – българско!