ПЪТЕВОДИТЕЛ

АДРЕС

De Vuurvlinder

Diamanthorst 10

2592 GH Den Haag

ТЕЛЕФОН

+31 6 23 26 27 78

EMAIL

info@bgschool.nl

Facebook

bg
Slide 1
back

Наши ученици с отличия от конкурси

Наши ученици с отличия от конкурсите на ДАБЧ и на Фестивала на българите по света „Аз съм българче” април, октомври 2015 година

Наши ученици с отличия от конкурсите на ДАБЧ и на 7. Фестивал на българите по света „Аз съм българче”  2015 година

Традиционното участие на наши ученици през 2015 година в литературните конкурси и в конкурсите за рисунки на Държавната агенция за българите в чужбина  и на 7. Фестивал на българите по света за пореден път се увенча с огромен успех.

Вълнуващите литературни творби на учениците от нашето училище Зара Иванова, 5. клас, Едвин Йонг, 3. клас и Даниел Йонг, 5. клас, посветени на българския език, бяха отличени от журито и на двата конкурса с високи награди, които са доказателство за таланта на децата и за тяхната обич към родното и към българския език, както и за отличната работа на техните учители.

Рисунките, разкриващи красотата на България, на нашите ученици Елена Богданова, 2. клас, Кристиян Янков, 2. клас, Зара Иванова, 5. клас, Лина Йосифов, 6. клас, Антон Бакърджиев, 6. клас бяха представени на официалната изложба на 7. Фестивал на българите по света „Аз съм българче”, ноември 2015, Рим, Италия.

Пожелаваме на нашите ученици много успехи и награди и през новата година!

 

Държавна агенция за българите в чужбина, Литературен конкурс „Стефан Гечев” , април 2015 г.

Поощрителна награда - Зара Иванова

Зара Иванова, 5. клас

Азбучно стихотворение

Аз съм мъничко момиче,

българче извън дома.

Времето за мен тича,

голяма бързичко раста.

 

 

Детството ми е забавно.

Ето случват се неща.

Живея си аз славно –

Зара“ да си на света.

 

 

И езици много уча,

йероглифи само не.

Как ли само не се мъча!

Лесно ли е мислите?

 

Може ли да си играя,

не да пиша и чета?

Още малко и ще се замая...“

Питам мама със тъга.

 

Разхожда ми се, мамо, вече

с теб до близката гора.

Там дали ще се срещна мече,

уморено от игра?“

 

Фантазираш, мило!“ каза тя.

Хубава идея имаш.

Цветя цъфанли са там, ала

чак пък мечета не ще да видиш.“

 

Шапка слагай на главата.

Щъркелите също са дошли.

Южни гости, правят си гнездата.

Я, побързай, хубаво да се повеселим!“

 

 

 

Държавна агенция за българите в чужбина, Литературен конкурс „Стефан Гечев” , април 2015 г.

Поощрителна награда - Едвин Йонг

Едвин Йонг, 3. клас

Защо българският език ме изпълва с гордост и възхищение?

     Българският език е връзката ми с мама и баба. Той е различен от моя роден език и това го прави специален за мен. Азбуката му е красива, но  трудна. Майка ми казва, че се изписва като низането на маниста - свързано и равномерно.
     Аз още се уча да пиша правилно. Имам малко време за упражнение по  български, защото ходя в (на?) холандско училище.  От догодина започвам да уча в английска гимназия, понеже обичам чуждите езици. При записването след приемните изпити ме попитаха какви други езици съм учил. Скромно отговорих, че знам малко български, като си мислех че те сигурно не се сещат къде е България, но се оказа, че съм сгрешил. Не само бяха чували за родината на мама, но и бяха ходили в нея. Изказаха възхищение от Стария Пловдив, където ние прекарваме по-голямата част от ваканциите си. Това ми вдъхна доверие в учителите и усетих някаква близост помежду ни. Заявиха, че е рядкост холандец  да говори български и това ме изпълни с особена гордост. Окуражи ме и ме вдъхнови да продължа с пълна сила напред.
     Като малък съм слушал за Кирил и Методий и за историята на езика. До скоро мама ми четеше приказки на български, но от есента ходя на съботно училище в Лайдън, където се научих сам да чета и пиша. Това ми помага по-добре да разбирам българите. Понякога заставам тайничко  зад вр
aтата и слушам как мама говори на български.  Приятно ми е, че разбирам почти всичко. Татко ми е холандец и въпреки че 22 години живее с мама  все още говори смешно на български. Той го чете и пише безупречно , но когато се опитва да говори – звучи забавно за компанията, в която се намираме. Докато го слушам си мисля, че скоро ще го надмина в езика и това ме стимулира допълнително.
    Мечтая да мога някой ден да чета дебелите български  книги, за да науча и почувствам българската култура чрез литературата, но за сега продължавам да се възхищавам на езиковото звучене, изговаряно от самите българи.  

 

7. Фестивал на българите по света „Аз съм българче”, ноември 2015, Рим, Италия

Литературен конкурс за есе

Втора награда /група 11-14 г./ - Даниел Йонг, 5. клас /самостоятелно участие/

 

Даниел Йонг, 5. клас

Аз съм българче

Не по паспорт и месторождение, а по душа съм българче.
Като чуя „България” сърцето ми трепва и в съзнанието ми израстват планини. Понеже живея в Холандия ги намирам за изключителен лукс. За мен върховете и дългите планински вериги символизират България.
По селата имаме роднини, които са почти столетници. Явно спокойствието и вкусната
храна им се отразяват  добре, а може  и съчитанието на климата с природата да удължава живота.
В България плодовете и зеленчуците са сочни и ароматни. Виждал съм ги как растат дори и съм ги брал  от дворовете на роднините ни. Пред мен са доили крави и кози. Събирали сме и яйца от кокошки.
Обичам миризмата на топла баница, а навън редовно си хапвам кифли с айран. Може би ще стана готвач, или фермер, ако живея в страната на мама.
В България забравям за електронните игри, защото съм често с приятели. Събираме се спонтанно навън и играем  заедно. Понякога ходя в тяхното училище, а после обикаляме по моловете, или се разхождаме в парка, където се е случвало да видим и катерички по дърветата. Тези срещи с приятели ми липсват в Холандия. Възможно е като порасна да живея в България, ако е все така хубаво и хората продължават да са мили и добри. 




 

 

Наши ученици с отличия от конкурси Наши ученици с отличия от конкурси